X-та конференция на Българската асоциация по артроскопия и спортна травматология – 14 АПРИЛ 2016 Г.
Конференцията бе организирана от председателя на БААСТ – водещият специалист в артроскопска хирургия на опорно-двигателния апарат, спортната травматология и патологията на колянната става д-р Роберт Халваджиян. Екип на „Здравен навигатор“ се срещна с него, с българските му колеги, които присъстваха на конференцията, както и с големите имена в световната атроскопия – гости и участници в разискваните теми.
Сред темите, които привлякоха интереса на участниците бяха хирургия на ПКВ, колянна хирургия, глезенна хирургия, раменна хирургия. Ето какво споделиха някои от ключовите участници във форума:
Председателят на БААСТ Д-р Роберт Халваджиян: Сверихме си часовниците с водещите специалисти в артроскопската хирургия.
„На световно ниво ние стоим на много добра позиция“
– Д-р Халваджиян, на X конференция на БААСТ присъстваха редица изтъкнати специалисти в артроскопската хирургия. Какви въпроси разисквахте на кръглата маса, която се проведе на тема „Хирургия на предна кръстна връзка“?
– На кръглата маса основно разисквахме повредата на предна кръстна връзка и модерното лечение от постъпването на пациента и първата му среща с лекаря до неговото пълно възстановяване. Тоест какви са тактиките и какво трябва да направим; коя е най-добрата техника, която бихме приложили на пациента; какъв тип сухожилие да използваме за присадък; кога да позволим на пациента да се раздвижва; ако има проблем с пациента, как той да бъде решен в дадения период; как да действаме при пациенти с незавършен костен растеж – млади спортисти на 14 – 15-годишна възраст, и др. Получи се много добра дискусия, защото си сверихме часовника с аудиторията в залата – колеги, които се занимават активно с този тип хирургия. Много ценно беше, че тези колеги получиха мнения от специалисти и експерти от подиума, които показват какъв е техният опит, какви са грешките, които трябва да избягваме, и начините, по които това да се случи. В залата имаше и онлайн гласуване на различните тези и то показа тенденциите в България.
– Забелязах това, както и че имаше различни мнения…
– Да, не може всички на 100% да сме съгласни по конкретни въпроси. Като например относно въпроса за ранното приложение – дали трябва да се направи пункция при инфекциозни усложнения в колянната става с имобилизация или премахване на присадъка, с повторна пластика и т. н. Но мога да кажа, че като цяло всички сме наясно какво трябва да се прави, и нещата стигнаха до едно ниво, което в общи линии е въпрос на избор на самите лекари оператори какъв тип имплант да използват за пациента. Подобрението в тази насока е по отношение на логистиката – от медицинските фирми, които доставят материали, фиксационни средства, позволяващи по-бързо раздвижване и възстановяване на пациента. В тази насока нещата са въпрос на личен избор от страна на лекаря.
– Бихте ли споменали няколко думи за опита на чуждите специалисти, които сте поканили на тази конференция и за техния опит?
– Професор Дежур е един от водещите специалисти във Франция, който оперира много пациенти с колянна патология, също и с проблеми по отношение на пателофеморалната става при чести луксации. Професор Дзафанини – едно от големите имена в Италия. В момента той е ръководител на клиниката по спортна травматология в института „Рицоли“, който е едно голямо средище на хирурзи и ортопеди. Там са едни от големите имена в ортопедията, които са дали много в нашата специалност. Очакваме и професор Ван Дайк, голям специалист в глезенната хирургия, който да даде своя опит по отношение на глезенната артроскопия, която според мен в България е все още единично развита. Искам ние като асоциация да я развием в нашите среди. Може би следващите курсове, които ще организираме за нашите колеги, ще бъдат в тази насока. Започнахме да правим курсове на трупове, което е най-добрият начин да се обучат едни специалисти и да могат да прилагат наученото в практиката. Тоест не само да прочетат учебника, а и да пипнат с ръце. За целта внасяме от Америка кадаври, понеже на тях най-успешно лекарите могат да приложат техниката. Така колегите се сблъскват с реалната патология, която утре ще срещнат и в операционната зала. Миналата година направихме курсове по артроскопия на колянната става с прилагане в Медицинския университет в Плевен. Имаше 32-ма участници и се получи много добро ниво на обучение. Нашето желание сега е да продължим в тази насока по отношение на глезенната артроскопия, раменната артроскопия и отново колянната атроскопия – да затвърдим нещата, които вече сме започнали.
– На какво ниво сме, съпоставени с другите държави? Унифицирана ли е практиката?
– Мога да кажа, че на световно ниво ние стоим на много добра позиция. И сме доволни от това. Ние не откриваме топлата вода – тя е открита. Не искаме да правим невероятни неща, искаме да приложим в нашата страна това, което се прави в света. Мога да кажа, че тези хора, които дойдоха на конференцията и участваха в кръглата маса, всички колеги, които бяха в залата, получават една много ценна информация на място от водещи специалисти в света. Черпят от техния опит и изграждат своята концепция, защото най-добре е човек да се учи от чуждия опит – да си сверява часовника и да гледа напред.
Доц. д-р Стефано Дзфанини е едно от светилата на артроскопската хирургия в Италия. Преподавател е в университетите в Болоня и Месина. Медицински директор е на клиниките „Клинична ортопедия и травматология II“ и „Лаборатория по биомеханика и технологични иновации“ към университета в Болоня. Специализирал е в сферата на спортната травматология и от 2008 година е координатор на центъра „Спортна травматология“ към Института по ортопедия „Рицоли“. Научните му интереси са в областта на спортните травми, патология на хрущялите, артроскопската хирургия, биомеханиката, ставни реконструкции, трансплантация на менискус и др. Доц. д-р Стефано Дзафанини е един от четиримата италиански хирурзи, допуснати в най-значимото научно общество ACL Study Group, което се занимава с хирургия на предна кръстна връзка. Именитият специалист присъства на Х отчетно-изборна конференция на Българска асоциация по артроскопия и спортна травматология (БААСТ) по покана на българския му колега и председател на асоциацията – д-р Роберт Халваджиян.
(От ляво на дясно – проф. Дежур, д-р Халваджиян и доц. Дзафанини)
Италианското светило в артроскопската хирургия и спортната травматология доц. д-р Стефано Дзафанини: „Нивото на българските лекари е високо“
„Оборудването е важно, но най-важни в повечето случаи са ръката и опитът на хирурга“
– Доц. Дзафанини, какви са впечатленията Ви от опита на българските Ви колеги, с които се запознахте на настоящата конференция?
– Първо искам да кажа, че бях поканен да участвам в тази конференция от д-р Халваджиян, който е мой стар приятел. Познаваме се от 10 години и прекарахме заедно 3 месеца в Болоня. Така че за мен е голямо удоволствие да дойда тук и да го видя отново и разбира се, да споделя своя опит, а също така да видя и какво е качеството на българските специалисти. Вече съм идвал веднъж в София за участие в Балканската среща. Още тогава забелязах, че в България има доста качествени кадри с богат опит и въпреки че вероятно не разполагат със същите технологии като нас, имат същите опитни ръце. Особено някои от лекарите, които срещнах тази сутрин, и от това, което чух и видях, останах с впечатление, че са много добри и опитни.
– Видяхте ли нещо ново на тази конференция и най-вече – какво ново Вие успяхте да покажете на българските си колеги?
– Тази конференция е една добра възможност за обмяна на опит, възможност да прекараме малко време заедно и да научим на нещо младото поколение. Това е моята цел – да покажа на младите какво правя. Аз съм практикуващ лекар, но също се занимавам и с проучвания. И се опитвам да запаля любопитството и на другите към проучванията, защото без тях няма как да се напредва и да се подобряват резултатите. Имаме нужда от хора, които имат желание да споделят опит и информация и да предоставят нови данни, които да предизвикват раждането на нови идеи.
– Виждате ли разлика между оборудването в италианските болниците и това в българските? И доколко то е определящо за добрите резултати в хирургията?
– За хората, с които съм общувал, съм чувал, че са много опитни. Нивото на хората, които изнасят доклади на конференцията, е високо. Те трябва да имат по-голямо самочувствие и да не се притесняват да представят проучванията си в чужбина. Защото сега ние дойдохме тук и се запознахме с техния опит, но те трябва да взимат участие в международни срещи като Европейската среща ЕСКА, на която да се опитат да представят резултатите от своята работа.
– Виждам, че сте впечатлен от колегите си в България. Според Вас какво е нивото им на експертиза?
– Мисля, че оборудването е важно, но най-важни в повечето случаи са ръката и опитът на хирурга. Така че, ако си способен да направиш успешна сложна операция независимо от това дали използваш скъп и сложен инструмент, или нещо по-просто, екипировката не е от значение. Щом като добрият резултат е налице, значи, подходът е правилен. Но понякога оборудването е важно, защото, ако си набавиш нов инструмент или част – като биоинженерно скеле или биоинженерна протеза за менискус, това са възможности, които тук може би липсват или са по-трудно осъществими, отколкото в други държави. Но високите цени са проблем навсякъде. Дори в Италия не можем да си позволим много бройки, защото от болницата ми казват, че надвишавам бюджета, така че…
Доц. д-р Антони Георгиев: Иновативната апаратура ни дава шанс вече да не отстъпваме на водещите в света по артроскопия в света
„Вече няма разлика в практическото приложение на това, което ние знаем и знаехме, но по-рано просто нямаше как да го осъществим“
– Доц. Георгиев, Вие сте един от доайените на артроскопската хирургия в България. Какво ново видяхте на тази конференция на БААСТ?
– В България аз съм хирургът, извършил първата артроскопска операция през 1987 година. И вече 30 години работя в тази насока. Удоволствие е за мен да видя, че поканените тук чуждестранни специалисти, които се занимават с артроскопска хирургия, са наистина водещи в света. Не в Европа, а в света. И това е абсолютно сигурно. Специално професор Дзафанини и професор Дежур са хората, които са всеобщо признати за светила. И мога с удоволствие да кажа, че това, което ние, българските им колеги, представяме като презентация, като резултати, като начини на мислене, на анализиране на проблемите, е на нивото, на което работят и поставят те. Така че, за щастие, вече няма разлика. То и преди нямаше разлика в теоретичната ни подготовка, но благодарение на това, че има възможност да се набави необходимата апаратура, необходимите консумативи, вече няма разлика и в практическото приложение на това, което ние знаем и знаехме, но по-рано просто нямаше как да го осъществим. Това е конференция, която като ниво не отстъпва на нито една подобна среща, проведена някъде в Европа, или на което и да било друго място по света.
– Има ли разлика все пак в опита на тези чужди специалисти, за които и Вие казвате, че са водещи?
– Те имат по-големи финансови възможности за въвеждане на съответните проучвания и внедряване на някаква техника. Знаете, че това са скъпи неща и малко трудно ние бихме могли да направим това, което те правят. Но пък, контактувайки с тях непрекъснато, ние получаваме информацията, с която те разполагат. Така че нали ви казвам – аз разлика не виждам. Разликата е примерно там, че те ще покажат нещо, но благодарение на това, че контактуваме с тях, ако ние имаме необходимата подготовка, ще го приемем и използваме в нашата работа. Сега, има един Айнщайн, не може да има хиляди, но важното е останалите да разберат неговата теория. И така науката ще върви. А в случая и конкретно за България е по-важно да върви практиката. Младите хора, които са тук (на конференцията на БААСТ – б. а.), да се усъвършенстват, за да знаят какво трябва да правят и как се правят нещата. Това според мен е напълно достижимо и мисля, че е най-важната задача, е и резултатът от такива срещи. Теоретически нещата са ясни с изключение на някои съвсем нови неща. Но в дискусиите тук всеки, който може да мисли, ще извлече за себе си изводите как трябва да работи. Медицината е консервативна наука, тук велики открития не стават. Всичко става с трупането на знания и опит. И разбира се, и тук има понякога отиване в някаква посока, става ясно, че тя не е правилната, връщане има обратно или пък Хегеловата спирала връща на обратно, но на по-високо ниво. Така че според мен сме си полезни и смятам, че тази конференция беше добре организирана и ще има ефект за присъстващите млади колеги.
– Развива ли се добре през последните години в България тази наука – артроскопията?
– Разбира се. Когато започнахме, бяхме един или два центъра. Сега във всяка по-голяма болница има такова звено. Това е една модерна специалност, която дава възможност ние да лекуваме с максимално съкращаване на възстановителните срокове. Това е изключително важно – по-малко болка за хората, по-бързо възстановяване. Смятам, че има необходимия растеж и разпространение на артроскопската хирургия. Но много е важно, както във всяка друга област, да има морал. Тъй като аз лично смятам, че и при нас контролът е по-слаб, отколкото е необходимо. И за това остава най-важното – моралът на лекаря. Той трябва да упражнява самоконтрола, тъй като това е манипулация, която не е болезнена, и по някой път може да се прави и без да има абсолютните показания за това.
