Бедрената кост е горната част от колянната става. Краищата й са покрити с гладък тънък слой, наречен ставен хрущял. Този повърхностен слой позволява гладко и на практика без всякакво триене движение. Подбедрицата, разположена отдолу, е също покрита със ставен хрущял по повърхността си. Тези кости, заедно с пателата /колянната капачка/ се свързват и заедно образуват колянна става. Има т.нар. две шокови абсорбатора – менискусите, които са притиснати между тези две кости. Те са съставени от същия мек тъканен материал-фирбохрущял- този, който се намира и на върха на носа Ви. Тези сърпообразни структури, медиален и латерален менискус, стоят на повърхността на тибията/подбедрицата/. Поради лошото кръвоснабдяване, веднъж разкъсани, тези менискуси трудно заздравяват. По тази причина скъсаният менискус обичайно се лекува чрез отстраняване на разкъсаните части, отколкото чрез зашиването им. Предната кръстовидна връзка, задна кръстовидна връзка, медиална колатерална връзка и латерална колатерална връзка са четирите главни връзки. Тяхната функция е да държат колянната става в линия или да я стабилизират чрез поддържане на анатомично изравняване на бедрената кост и подбедрицата. Ръзкасването на предна кръстовидна връзка е често срещана в спорта и изисква пълно подновяване /реконструкция/ вместо зашиване.

Той бива два вида – менискус и ставен хрущял:

1. Менискусният хрущял е разположен между бедрената кост и подбедрицата. Той служи като възглавница и намалява търкането при свързване на двете стави. Тяхната функция е да разпределят тежеста на тялото при ходене или тичане. Тези две меки тъканни структури са зле кръвоснабдени и лесно могат да бъдат увредени.

2. Ставният хрущал е мазно, перлено-бяло издръжливо вещество, което покрива краищата на бедрената кост, пателата и подбедрицата. Пе способстват за гладкото хлъзгане , при което няма никакво триене. Ставният хрущял обликновено се уврежда по-трудно от менискуса. Не е рядко срещано явление увреждането му да е вследствие на сериозна колянна травма. Този хрущял, веднъж увреден, също има слаба способност за заздравяване. Това е и тъканта , която се износва с времето и е причина за остеоартирт.

От двата вида, по-чести разкъсвания се наблюдават при менискуса. Най-често извършваната ортопедична процедура в днешно време е артроскопия на коляното. И единия и другия вид хрущял могат да бъдат увредени при травма, натрупани натоварвания или напредване във възрастта.

Разкъсване на менискуса се наблюдава често при навеждане или прикляквания. Разкъсването на хрущяла често възниква заедно с други коленни увреждания, например на връзките. Има и определени условия, при които причината за ръзкасване на хрущяла е неясна и с минимално увреждане, като при дисекиращия остеохондрит /osteochondritis dissecsns – OCD/ където хрущяла създава подобно на ямичка връзка. Остеоартрита също е хрущялен проблем и е в следствие на напреднала възраст и износване.

Обикновенно пациентът със скъсан менискус изпитва болка и неприятно стържещо усещане вътре в колянната става. Ако разкъсването е сериозно, може да има и други симптоми като сковаване, пукане, прищракване или блокиране на коляното. Колкото повече са разместени разкъсаните части, толкова по-остри са симптомите. Целта на хирургическата намеса е отстраняване на тазе разкъсани частици.

Смята се, че когато менискусът е скъсан, съществуват няколко причини за болката в коляното.

Първо – скъсаните участъци са хлабави и се движат и разместват, като причиняват щракащо и пукащо усещане, както и блокирането в коляното и отока му.

Второ – коляното е загубило подкрепата на менискуса /спомнете си, че целта му е да служи като шоков филтър/. Когато менискусът е скъсан, той не е в състояние да подсигурава нормално намаляване на ставните сили. Загубата на опора е пропорционална на размера на разкъсването.

Артроскопичната хирургична намеса в голяма стeпeн намалява болката в коляното, тъй като чрез нея се отстраняват болезнените частици. Въпреки това, менискуса си остава необратимо увреден поради скъсването, а не поради наличието на менискусните частици.

Скъсаният менискус не се регенерира, следователно, макар и малко по площ, разкъсването си остава постоянно. При масивни разкъсвания, загубена менискусната опора е значима и въпреки операцията, коляното остава болезнено до известна степен.

Поради този факт, ние не можем да гарантираме, че Вашата артроскопична операция ще бъде 100% успешна. Колкото по-голяма е загубата на менискусна тъкан, толкова по-голям е рискът от постоянна болка дори влошаване т.е. остеоартрит. Изследванията сочат, че ако менискусът е напълно увреден и изцяло отстранен в период от 12-15 години коляното развива артрит. Добрата новина е, че дългосрочните резултати от частична артроскопична менисцектомия са чудесни. Освен това, случаите на сериозно и обширно увреждане на менискуса са твърде редки и по-често разкъсванията са малки и откликват добре на хирургична намеса.

След преглед или рентгенова снимка, която обикновенно проверява наличието на артрит, калциране и шипове. MRI може да бъде осъществена, за да помогне правилното поставяне на диагноза, както и да установи наличието на кисти или дегенеративни промени в ставата.

На първо място – няма причина за бързане. Хиррургичната намеса може да бъде по избор. Тя може да се извърши по всяко време. Мислете за разкъсавенто като за камъче в обувката Ви. Ще се чувствате некомфортно, дори ще изпитвате болка, но задоволителни резултати могат да бъдат постиганти дори и ако не извадите камъчето. Лечението се определя от интензивността на симптомите, а не просто на положителен MRI. Ето защо, когато са налице увреждания, причиняващи значитeлна болка, лечението може да включи хирругична намеса. Първоначалнита мерки за намаляване на болката включват: налагане с лед, както и нестероидни провитовъзпалителни средства. В случаите, когато увреждането е значително и изисква хирургична намеса, пацинета може да започне упражнения за възстановяване на силата, по-голям обхват на движенията и цялостно подобряване на функцията на ставата. Няма никакви конкретни ограничения за упражненията, необходими в такива случаи. Основният водещ фактор е болката.

Този вариант трябва да бъде избран в случаите, когато симптомите при пациента не позволяват друг начин за постигане на функционалност на ставата. Операцията се извършва чрез два разреза – всеки с дължина 1-1,5 см в предната част на коляното. В повечето случаи не се налага хоспитализация на пациента и обикновено се прилага местна упойка комбинирана с интравенозно приспивателно средство. Възстановяване на менискуса посредством зашиване на скъсаните части се прави в случаите на млади пациенти, при които разкъсването е чисто, без остатъчни частици. В по-голямата част от случаите обаче, увреждената част се отстранява.Пациентът може да се прибере в къщи още същия ден и да започне рехабилитация почти незабавно. Обикновено пациенттие се придвижват с помощта на помощни средства в продължение на 7 дни. При зашиване на менискуса обаче е необходимо придвижване с патерици в продължение на максимум 4 седмици и шина, която да защитава зарастващия менискус.