Коксартроза – Изкуствено заместване на тазобедрената става

Предоперативна информация

Тазобедрено ендопротезиране

Тазобедрено ендопротезиране

Смяната на тазобедрената става е процедура при която хирурга отстранява увредените или заболяли части от тазобедрената става на пациента и ги заменя с нови изкуствени. Самата операция се нарича артропластика. Изкуствената става от своя страна се нарича ендопротеза. Тазобедрената ендопротеза може да бъде направена от метал, керамика, пластмаса или различни комбинации от тези материали.

ЦЕЛИ

Тазобедрената артропластика има две основни цели: обезболяване и подобрение във функцията на ставата.

ОБЕЗБОЛЯВАНЕ

Тъй като тазобедреното ендопротезиране се счита за хирургична интервенция с голям обем, с всички обичайни рискове, то обикновено се предприема едва след като болката, която усеща пациента вече не може да бъде овладяна с методите на консервативното лечение. В повечето случаи, болката в тазобедрената става е с постепенно развитие. Обикновено в началото пациентите откриват, че ставата е станала болезнена при интензивно натоварване, ходене или продължително стоене прав. Постепенно ежедневните активности свързани с натоварване на ставата се ограничават и пациентите забелязват, че са започнали да куцат и че продължителното седене също води до дискомфорт. Появяват се и проблеми с шофирането и работата на бюро. Обикновено на този етап, когато способността на човека да живее независимо се застраши се взима предвид като терапевтична опция ендопротезирането на тазобедрената става.

ФУНКЦИЯ НА СТАВАТА

Възстановяването на ставната функция е другата основна цел на тазобедреното ендопротезиране. Тазобедрената става е една от най- активните стави в човешкото тяло, пригодена за разнообразие от движения. Състои се от глава на бедрената кост, която е със сферична форма ; и част от тазовата кост наречена ацетабулум, която изглежда като ямка. При здравите тазобедрени стави между главата на бедрената кост и ацетабулума лежи слой хрущял. Той предотвратява триенето на костните повърхности една в друга и позволява движението на главата на бедрената кост в ямката на ацетабулума. Тези движения, както и способността на тазобедрената става да поддържа теглото на тялото постепенно се загубват при влошаване на състоянието на ставата. Протезите, които се използват при смяната на тазобедрената става позволяват възстановяване на голяма част от функцията на ставата. Степента на възстановяване на функцията на ставата след оперативното лечение донякъде зависи от причината довела до увреждането.

Заболяванията и условията, които могат да доведат до необходимост от смяна на тазобедрената става включват:

  • Остеоартроза (Коксартроза)- представлява заболяване при което ставният хрущял постепенно се разрушава, което води до триене и износване на костните повърхности. Това което усеща пациента е оток, болка и увеличаваща се загуба на подвижност. Остеоартрозата в голяма част засяга пациенти над 45 годишна възраст.
  • Ревматоиден артрит- представлява заболяване, което се проявява по-рано от остеоартрозата и засяга цялото тяло. При жените се среща три пъти по-често. Симптомите са причинени от атака на имунната система насочена към собствени клетки и тъкани на тялото. Болките при РА са интензивни, дори и без натоварване на ставата.
  • Tравма – увреда на тазобедрената става при падане, автомобилна катастрофа, спортни занимания или трудов процес може да стартира процес на разрушаване на ставата.
  • Аваскуларна некроза – представлява заболяване, дължащо се на нарушено кръвоснабдяване на костната тъкан в областта на главата на бедрената кост, в резултат на което издържливостта й намалява и главата се деформира. Най- честите причини за това заболяване са високо-дозова кортикостероидна терапия, някои хематологични заболявания, травма и алкохолизъм. Най-често засяга възрастта между 30 и 50 години.

ДЕМОГРАФИЯ

Между 200 000 и 300 000 оперативни интервенции за смяна на тазобедрената става се провеждат САЩ всяка година, като повечето от пациентите са на възраст над 60 години. Според Американската Академия на Ортопедичните Хирурзи, само 5-10% от пациентите през 2002 година са били на възраст под 50 години. Демографската картина напоследък се променя бързо, поради напредъка в дизайна на тазобедрените ендопротези от една страна и повишените изисквания на по-възрастните пациенти, свързани с нарастналата средна продължителност на живота. Много хора не желаят да толерират години на болка и ограничена активност, само за да отложат хирургичната намеса. В допълнение може да се каже, че съвременните тазобедрени ендопротези издържат значително по-дълго от тези използвани преди години; изследвания показват, че 65% от протезите при пациенти претърпяли смяна на ставата на възраст под 50 години са функционирали добре 25 години след оперативната интервенция. Все по голям брой брой ендопротезни замествания, при все по-млади пациенти се извършват всяка година, като очаквания брой оперативни интервенции през 2015 за САЩ е 600 000.

ОПИСАНИЕ

Има два основни типа оперативни интервенции за смяна на тазобедрената става: първично ендопротезиране, което може да се извърши по стандартен начин или като минимално инвазивна процедура и ревизионно протезиране, което представлява смяна на вече поставена, но нефункционираща нормално ендопротеза. Ендопротезите които се поставят при първичното ендопротезиране са два основни вида- еднополюсни и двуполюсни. Еднополюсните протези не са подходящи при лечение на коксартрозата. При този тип ендопротезиране се сменя само бедрената част от ставата. Те най-често се използват при възрастни хора (над 75 години), при които е настъпило разместено счупване на шийката на бедрената кост, при положение че хрущяла на ставната ямка е запазен. Двуполюсните ендопротези също са два основни вида- механични и такива с циментна фиксация. Възможна е и хибридна комбинация.

СТАНДАРТНА ОПЕРАЦИЯ ЗА СМЯНА НА ТАЗОБЕДРЕНАТА СТАВА

Стандартната оперативна интервенция е с продължителност между 1 ½ и 3 часа. На пациента се предоставя избор между обща (пълна), спинална и епидурална анестезия. След като пациента е вкаран в анестезия хирурга прави разрез с дължина между 15 и 25 см по страничната повърхност на бедрото в горната му част. Хирурга може да избере да достигне до ставата отстрани, отпред или отзад. След като достигне до тазобедрената става, хирурга изважда главата на бедрената кост от ацетабулума (ямката)и я отстранява със специален костен трион. Използват се специални инструменти за обработка на ацетабулума , с които се отстранява остатъчния ставен хрущял и се оформя ямка с правилна форма, която да приеме ацетабуларната част на ендопротезата. Тази част представлява хемисфера с централна ямка, в която да легне главата на другата част на ендопротезата. Тази хемисфера може да е изработена от специален полиетилен или метална външна част с полиетиленова или керамична вложка. След избиране на подходящия размер за пациента, хирурга поставя ацетабуларната компонента. Ако е избрана циментна ендопротеза закрепването към костта става със специален акрилатен полимерен цимент. При механичните протези се разчита на плътния контакт между стените на ямката и избраната капсула. Механичните протези са със специално покритие позволяващо врастване на костно вещество към протезния елемент, което прави фиксацията изключително ефективна. За да замести отстранената бедрена глава, чрез използване на костни пили, хирурга оформя ложето за бедрената част на ставата в канала на бедрената кост. Стеблото (бедрената компонента на ставата) се поставя в бедрената кост отново чрез прилагане на костен цимент или по механичните принципи на плътен контакт. Самата глава представлява метално или керамично топче с конусовиден отвор за свързване със стеблото. След поставяне на главата ставата се намества, проверява се стабилността на ставата и тъканите се зашиват по слоеве. В областта на ендопротезата се поставя дренаж- полиетиленова тръбичка с множество отвори, която се свързва с вакуумна банка. Ролята на дренажа е да намали следоперативния хематом в областта на интервенцията.
СТАНДАРТНА ОПЕРАЦИЯ ЗА СМЯНА НА ТАЗОБЕДРЕНАТА СТАВА

МИНИМАЛНО ИНВАЗИВНА ТЕХНИКА

Представлява нова техника, въведена през 2001 година. Вместо дълъг страничен разрез се прави 9 см предно-страничен разрез. Техниката щади максимално тъканите в дълбочина, но изисква инструменти и ендопротези със специален дизайн. Пациентите, които са с наднормено тегло или имат остеопоротични кости не са подходящи за тази оперативна техника.

РЕВИЗИОННО ПРОТЕЗИРАНЕ

Ревизионното протезиране е оперативна интервенция, с която се цели подмяната на поставена вече ендопротеза, която е разхлабена и/или не функционира добре, тъй като костта в която е поставена се е увредила в резултат на възрастта или вследствие на заболяване или травма. Ревизионната операция е много по-сложна и тежка от първичното поставяне на ендопротеза; изисква ендопротези със специален дизайн, костни присадъци и специализиран инструментариум, а резултатите от нея обикновено не са толкова добри. От друга страна има пациенти с по три ревизионни операции, при които резултатите са задоволителни.

ПРЕДОПЕРАТИВНО ПЛАНИРАНЕ

Тазобедреното ендопротезиране изисква обемна и детайлна подготовка от страна на пациента, тъй като засяга много аспекти от живота му.

МЕДИЦИНСКИ СЪОБРАЖЕНИЯ

Пациентите е необходимо да направят следното, като предоперативна подготовка за тазобедрено ендопротезиране:
  • Да влязат във възможно най-добра физическа форма чрез упражнения за засилване на сърцето и белите дробове, да засилят мускулатурата около тазобедрената става и да увеличат обема на движенията в ставата.
  • Да намалят телесното си тегло, ако е препоръчано от хирурга.
  • Да ограничат тютюнопушенето, тъй като то отслабва сърдечно-съдовата система и увеличава риска при интубационна анестезия.
  • Да дарят кръв с оглед евентуално кръвопреливане. При преливане на собствена кръв се избягва риска от трансфузионни реакции и инфектирането от заразена донорска кръв.
  • Да спрат приема на противозачатъчни и противовъзпалителни медикаменти (Аспирин и нестероидни противовъзпалителни средства) поне две седмици преди оперативната интервенция.

СЛЕДОПЕРАТИВНИ ГРИЖИ

Следоперативните грижи започват докато пациента е все още в болницата. Повечето пациенти остават в лечебното заведение между 5 и 10 дни след операцията. По време на този период на пациента интравенозно се вливат течности и се дават антибиотици за да се намали риска от инфекция. Обезболяващи през първите дни се дават на всеки няколко часа, а в последствие при нужда. За да се запази нормалното функциониране на белите дробове се провежда дихателна рехабилитация. Основно внимание се обръща на намаляването на риска от тромбоемболизъм. Превенцията включва антикоагулантна профилактика (лекарства, които разреждат кръвта)- започва се в деня преди оперативната интервенция и се продължава и след изписването на пациента от болницата; движение на глезените и ходилата докато лежи в леглото; носене на специални противотромбозни чорапи. Те намаляват риска от формиране на тромби във венозните съдове на крайника чрез лекостепенен натиск върху тях. Тези чорапи се носят между две и шест седмици след операцията. Физиотерапията също започва по време на болничния престой, обикновено на втория ден след сваляне на дренажите. Физиотерапевтите обучават пациентите да използват проходилка или патерици и как да се справят с ежедневни активности като ставане от леглото и лягане, вземане на душ и ходене до тоалетна, без да се изкълчи новата ендопротеза. Продължаващата след изписването на пациента физиотерапия е с основно значение за възстановяването през първите 4-5 месеца след операцията. Повечето пациенти могат да започнат да шофират между 6 и 8 седмици след операцията, а връщане на работа, в зависимост от размера и типа на физическото натоварване става между осмата и дванадесетата седмици.

РИСКОВЕ

КРАТКОСРОЧНИ РИСКОВЕ

Най-честите рискове свързани с тазобедреното ендопротезиране са:

  • Изкълчване на ендопротезата. Най- често се проявява през първите 10-12 седмици след протезирането. За да се намали този риск е необходимо да не се кръстосват краката при легнало положение, седене и стоене, пациента да не се навежда повече от 90 градуса, да не се завъртат крайниците- ходилото трябва да сочи напред.
  • Дълбока венозна тромбоза. Има известен риск от образуване на тромби в дълбоките вени на долните крайници след ендопротезиране ( около 1.5% в САЩ). Използването на лекарства за разреждане на кръвта и еластични компресивни чорапи значително намаляват този риск.
  • Инфекция. Рискът от инфекция значително се намалява чрез използване на интравенозни антибиотици след хирургичната намеса.

ДЪЛГОСРОЧНИ РИСКОВЕ

  • Възпаление дължащо се на износване или разхлабване на протезата.
  • Хетеротопична костна формация. Представлява образуване на кост около ендопротезата, което може да причини ограничение в движенията и болка. За да се предотврати този проблем при рискови пациенти се прилага медикамента Индометацин.
  • Разлика в дължините на крайниците. При някои пациенти оперирания крайник остава малко по-дълъг от другия. Този проблем не нарушава подвижността и може да бъде решен с носене на обувки с ортопедични подложки.
  • Разхлабване на ендопротезата. Лекува се с ревизионна операция за смяна на ставата.

НОРМАЛНИ РЕЗУЛТАТИ

Нормалните резултати след смяна на ставата са облекчение от хроничната болка, увеличен обем движения и по-високо качество на живот. Подобрението на тези показатели зависи от някои фактори като възраст на пациента, тегло,предишно ниво на физическа активност, заболяването или травмата предизвикали увредата на ставата, типа използвана ендопротеза и отношението на пациента към възстановяването. Най-общо казано тазобедреното протезиране е една от най-успешните операции в съвременната ортопедична хирургия.
НОРМАЛНИ РЕЗУЛТАТИ

НАДЯВАМЕ СЕ ТАЗИ БРОШУРА ДА ВИ Е ПОЛЕЗНА И ВИ ИНФОРМИРАМЕ, ЧЕ АЗ И МОИТЕ СЪТРУДНИЦИ СМЕ НА ВАШЕ РАЗПОЛОЖЕНИЕ ЗА ВНАСЯНЕ НА ЯСНОТА ПО КАКЪВТО И ДА Е ВЪПРОС